Жан-Жак Русо (1712-1778)

Жан-Жак Русо (1712-1778)


Истински учители са опитът
и чувството. Човек не знае
какво е подходящо за хората,
ако сам не го е изпитал.

Жан-Жак Русо


Произведения:

• “Слово за изкуствата и
науките” (1750);
• “Писмо върху френската
музика” (1753);
• “Слово за произхода на
неравенството” (1755);
• “Писмо до д’Аламбера върху
зрелищата” (1758);
• “Юлия или Новата Елоиза” (1761);
• “Общественият договор или принципите на общественото
право”; “Емил или за възпитанието” (1762);
• “Писмо до Христофор дьо Бомон, парижки архиепископ”
(1763);
• “Писма за планината” (1764);
• “Изповеди”, “Мечти на самотника” (посмъртно).


Епоха:

В ХVІІІ век във Франция цивилизацията била обърната с
добрата си страна към човечеството. Враговете на цивилизацията
във Франция, феодалните и клерикалните (църковните)класи, били
едновременно и врагове на народа. Техните привилегии,
несправедливите монополи, произвол и не овладяно насилие
предизвиквали човешката съвест, но чрез невежеството и
суеверието, което поддържали, отстоявали своето господство.
Просвещението и даже националното обогатяване ги смущавали и
настройвали срещу себе си. Редом вървели силно стеснение на
националния труд, грубо преследване на просветителите,
съпроводено със същото драконовско ограничаване на мислите и
думите. Народът, средната класа, просветителите търпели
еднакво несправедливото управление, страдали от насилието и
безправието. И дейците на Просвещението първи започнали
самоотвержена борба с феодално-църковната власт. Волтер,
Монтескьо, Дидро, Д’Аламбер, Клод Адриан Хелвеций, Етиен Боно
де Кондиляк, Бюфон, Лавуазие, Ламетри,