Казус по педагогическа психология

Механизъм на изкупителната жертва/проекция
Според тази теория агресивността може да бъде усвоена по пътя на подражанието и да се превърне в модел на поведение. Според децата, които са имали възможност да наблюдават агресивен възрастен като модел на поведение, проявяват агресивност, стараейки се несъзнателно да повторят неговия вид агресия.
Всички ние сме били свидетели на даден вид агресия. Например обидено от своите връстници дете може да реагира като набие по-малкото си братче /непряка агресия/, възникване на самообвинения, които довеждат до изграждането на комплекс за малоценност и опити за самоубийство /агресия насочена към самия себе си/ или пък агресия свързана с оскърбления или обиди /вербална агресия/. Кои са факторите, които влияят върху агресивното поведение?
И досега в много изследвания се използва основния постулат на Долард и колегите му, че агресията е винаги следствие на фрустрация, въпреки че по-късно много автори доказват, че не винаги фрустрацията поражда агресивност или е единствената причина за появата й. Хипотезата “фрустрация-агресия”, за разлика от споменатите преди инстинктивни теории, не дава категоричен отговор на въпроса за произхода на агресията /вродена или придобита/.
Теорията за социалното учене е обща теория за човешкото поведение, но Бандура я прилага най-вече за изучаване на ефекта на медиите.
Той показва че “И деца, и възрастни придобиват нагласи, емоционални отговори и нови стилове на поведение чрез моделиране на поведението, дължащо се на медиите.” Насилието в телевизията и киното може да създаде нереално усещане за страх, което води до страх и насилие в реалността.
Според Д. Голман моделът на емоционалната интелигентност съдържа такива компоненти, като познаване на самия себе си, самоконтрол, способност за мотивация, устойчивост към фрустрация, и управление на гнева.

Ето някои важни пасажи от началото на книгата на Голдман:
Докато амигдалата отговаря за тревожните и импулсивни реакции, друга част от емоционалния мозък позволява по-адекватни корективни действия. Регулаторът на първосигналната амигдала вероятно се намира в другия край на една сложна верига в неокортекса - в префронталните лобове, точно зад челото. Префронталният кортекс като че ли действа в моменти, в който човек е уплашен или ядосан, като смекчава или контролира чувствата, за да се справи по-ефективно със ситуацията, или се намесва тогава, когато е необходима преоценка на събитията и коренно различна реакция, като в примера с притеснената майка и телефона. Тази мозъчна зона дава по-аналитичен и адекватен отговор на емоционалния импулс, коригирайки действията на амигдалата и другите лимбични структури.
Схемата: Таламус - амигдала - зрителна кора - реакция „бягай или се бий“: пулсът и кръвното скачат. Големите мускули се подготвят за светкавично действие. Зрителният сигнал тръгва от ретината към таламуса, където се превежда на мозъчен език. По-голямата част от съобщението постъпва в зрителната кора, където се анализира и оценява с оглед на значението си и на евентуална адекватна реакция; ако тази реакция е емоционална, сигналът тръгва към амигдалата, за да активира емоционалните центрове. Малка част от първоначалния сигнал постъпва директно от таламуса в амигдалата, като по този начин позволява по-бърза реакция, макар и не толкова прецизна. Така амигдалата може да отключи емоционален отклик преди коровите центрове да са разбрали напълно какво става.
Хармония между чувство и мисъл
Връзките между амигдалата (и свързаните с нея лимбични структури) и неокортекса са полето, в което се вихрят битките - или се подписват договорите за сътрудничество - между ума и сърцето, между мисълта и чувствата. Те обясняват защо емоциите са толкова важни за ефективното мислене - както при взимането на важни решения, така и просто за да сме в състояние да мислим ясно – Голдман.