Млечни жлези.Анатомия.Структура. Лактация

Паренхимът на жлезата е съставен от 15 до 20 радиално разположени лобули (дялове) lobuli glandulae mammariae, които са отделени един от друг посредством стромата на жлезата. Всеки от тези дялове притежава собствен млечен канал - ductus lactiferus, който се насочва към гръдната сисица като преди навлизането в нея образува местно разширение, наречено млечен синус - sinus lactiferus. Крайната стеснена част на млечния канал се разполага в сисицата и се отваря в една млечна пора, самостоятелно или след обединяване с друг канал.

Жлезната (секреторна) част на канала има различни структурни характеристики в зависимост от функционалната активност на жлезата. При липса на бременност и лактация жлезният паренхим се състои от групирани в делчета малко на брой тубули.
В периода на бременност жлезните тубули се трансформират в алвеоли, които са покрити от един ред епителни клетки с кубична форма. Те лежат върху тънката базална мембрана, под която се локализират миоепителни съкратителни клетки със звездовидна форма. В края на бременността и по време на лактацията жлезните клетки отделят секрет - майчино мляко. Секреторните капчици са струпани във върховата част на клетката; чрез свиване тази част на клетката се откъсва заедно със секрета и попада в просвета на жлезната алвеола. Характерна особеност на жлезните клетки е бързата им регенерация и навлизане в нов цикъл на секреция.

Под жлезните алвеоли са разположение плазматични клетки, които образуват секреторните антитела - IgA. Последните попадат в жлезните клетки посредством медиирана от мембранен рецептор ендоцитоза и се транспортират до върховата част на тези клетки, откъдето преминава в кърмата. По този начин кърмачето бива снабдявано с готови антитела, които имат съществен защитен ефект, тъй като в тази възраст имунната система е слабо развита. След преустановяване на лактацията жлезният паренхим се подхвърля на обратно развитие - жлезните алвеоли намаляват по размер и се трансформират в тубули.

Стромата на млечната жлеза е изградена от съединителна и предимно от мастна тъкан. В основата на жлезата един слой от мастна тъкан изолира жлезния паренхим от гръдната фасция. Между кожата и жлезния паренхим се намира един дебел слой от мастна тъкан, през който преминават плътни фиброзни повлекла.

Дяловете и делчетата на жлезният паренхим са разделени едно от друго посредством прослойки от съединителна тъкан. Във вътрешността на всяко от делчетата, между тубулите и алвеолите, съединителната тъкан е богата на клетъчни елементи. Стромата на млечната жлеза се намира в обратно пропорционално отношение с жлезния паренхим. При бременност и лактация жлезният паренхим се увеличава, което се съпровожда от намаляване количеството на мастната и съединителната тъкан на жлезата.

Подготовката на млечната жлеза за лактация е част от физиологичните процеси на бременността. Развитието и се осъществява под действието на женските полови хормони. То се изразява в растеж на системата от каналчета и на стромата. Хормоните, които оказват влияние са естрогените, прогестините, растежен хормон, пролактин, надбъбречни глюкокортикоиди и инсулин. Всеки един от тях играе роля в белтъчния метаболизъм и оказва влияние върху развитието на млечната жлеза. Ключова роля за развитието на гърдите играе прогестерона, който действа заедно с естрогена. Тези два хормона причиняват допълнителен растеж на дяловете на жлезата и развитие на секреторните характеристики на клетките, които я изграждат. Още на около десетия ден от бременността количеството на нуклеиновите киселини в млечната жлеза се увеличава. Увеличава се многократно поемането на кислород и активността на ензимите от дихателната верига. Засилва се образуването на триглицериди. Започва синтезата на казеин и други специфични млечни протеини.

Лактация се нарича периодът, по време на който млечната жлеза е способна да продуцира кърма. Естрогените и прогестините не са способни да я предизвикат. Тя започва под действието на хормона пролактин, отделян от аденохипофизата. Концентрацията му в кръвта на майката нараства постоянно с напредването на бременността. Пролактинът е хормон, който оказва своето действие чрез мембранни рецептори. Въпреки, че по време на бременност нивата му са високи, лактация не се наблюдава. Това се дължи на малкия брой рецептори в клетките на млечната жлеза. Техният брой се увеличава значително в края на бременността и най-вече след раждането.

Високите нива на пролактин се съпровождат от ниски концентрации на ЛХ и ФСХ (една от причините за липса на овариален цикъл). Смята се, че големите количества човешки хорионгонадотропин, отделяни от плацентата, също имат способността да индуцират лактация. Отделянето на мляко започва последните няколко дни преди раждането и след него. Течността отделена няколко дни след раждането и преди него се нарича коластра. Тя съдържа протеини и лактоза и почни не съдържа мазнини. Количеството и съставът на отделената течност се променят за 1-7 дни след началото на лактацията. След този период вече се отделя кърма. Тази секреция на мляко изисква освен пролактин и други хормони като растежен хормон, кортизол, паратироиден хормон, инсулин. Те са необходими за осигуряване на аминокиселините, мастните киселини, глюкозата и калция за образуване на кърма. Тя се отделя благодарение на действието на окситоцина, който предизвиква контракции на миоепителните клетки на млечната жлеза.

Този хормон предизвикава изхвърлянето и. Установено е, че през млечната жлеза е необходимо да преминат около 400-500 литра кръв, за да може да се образува 1 литър мляко. От кръвния поток жлезата приема глюкоза, аминокиселини и неорганични вещества, които се използват за образуването на лактоза, липиди и млечни протеини.